За книгата: година / - Спри! Набит монах с шеврон от двойни ангелски крила на ръкава му бутна Марк към стената. В коридора, боядисан с два цвята лоша боя, беше тихо, задушно и отвратително миришеше на дим. Изобщо не като дим от тамян. Монахът се прекръсти пред олющената врата с тенекия, на която незнайно защо беше щамповано „1-1” и внимателно почука. Зад вратата се чу мърморене. Монахът, като се наведе раболепно, пъхна глава в цепнатината и измърмори нещо. В отговор те отново измърмориха, властно и раздразнено. - Влизай! Не забравяй да се поклониш, глупако! От силен шамар по главата Марк едва не се претърколи през главата, но сграбчи масата навреме. Вдигайки очи, той видя отвратително изкривеното лице на главния палач и сърцето му едва не спря от страх. Отец Амфелий бавно раздвижи ръката си. - Откачете!